* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчовата майчица,
тя на Тодорча думаше:
- Тодорчо, синко Тодорчо,
вуйчо ти субат калеса,
кумците да си прощава
и тебе, синко, калеса,
със твойте медни кавали
да му сватбата пригласяш.
Ала ще да ти поръчам,
тук седи, синко, ни ходи!
Вуйна ти шегаджийката,
вуйчо ти касканжията,
те ще те тебе убият!
Тодорчо мама не слуша,
че грабна медни кавали,
у вуйчови си отиде.
Свирил е Тодор, пригласял,
свирил е три дни и три нощи.
Вуйна му, шегаджийката,
тя си Тодорча попита:
- Тодорчо, вуйна, Тодорчо,
не ти ли на уста умаля?
Тодорчо вуйна отвърна:
- Не ми на уста умаля.
Отде го зачу вуйчо му,
вуйчо му, касканджията,
с остро го ножче прободе.
Свари Тодорчо, продума:
- Клета му душа проклета,
който мама си не слуша!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010