* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама Тодорчо думаше:
- Тодорчо, синко Тодорчо,
вуйчо ти, мама, Димитър,
вуйчо ти, мама, кумувал,
кумувал, собать калесал
девет кумички на прошка
и тебе, синко, калеса,
и твоите медни кавале,
да идеш с кавала да свириш,
моабет да му веселиш.
Но, 'ко ма, мама, послушаш,
тук стой, мама, не ходи,
вуйчо ти, човек касканджи,
буля ти й - жена нетрайна.
Ти със кавал ще засвириш,
буля ти ще ти приглася,
вуйчо ти човек касканджи,
ще ви моабет развали.
Тодорчо мама не слуша,
че зима медни кавали
и си на моабет отиде,
с кавали да им посвири.
Буля му му пригласяше,
че стана вуйчо му,
че му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010