* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчовата майчица,
тя на Тодора думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
вуйчо ти Стамат, Тодоре,
голям ще субап да прави.
Девет кумички ще праща
и тебе, синко ще кани,
и ти на субап да идеш,
със твойте медни кавали
субапа да им веселиш.
Мене, Тодоре, ко питаш -
по-добре да не отиваш,
нещо с кавали ще сгрешиш!
Буля ти, шекаджийката,
и тя от кавали разбира.
Вуйчо ти, касканджията,
и той каил няма да стане,
ще вземе да се разгневи -
моабета ще си развали.
Тодор майка си не слуша -
грабна медни си кавали
и във вуйчо си отиде,
във вуйчови си на субап.
Засвири Тодор с кавали,
кавали свирят, говорят:
- Бульо льо, бульо вуйчова,
тук има булки хубави,
от тебе няма по-хубава!
Никой от кавал не разбрал,
буля му от кавал разбрала
и се на Тодор усмихнала.
Де ги съгледа вуйчо му,
вуйчо му, касканджията,
че им главите отряза
и си моабета развали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010