* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодоровата майчица,
тя на Тодора думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
вуйчо ти себап ще прави,
девет кумици ще праща,
една от друга по-хубава,
и тебе, синко, калеса,
да идеш, да му посвириш,
себапа да му веселиш;
по-добре, синко, не ходи.
Буля ти шехаджийката,
ти нали знайш, Тодоре,
ти за буля си ходеше,
буля ти тебе не взема,
а най си взема вуйча ти,
че е вуйчо ти богаташ,
не ходи, синко, не ходи,
ще стане бела голяма!
Тодор майка си не слуша,
облече дрехи хубави,
бели навуща си обу,
черни си върви накръсти,
меден си кавал запаса,
и у вуйчови си отиде,
у вуйчови си на себап.
Седяли, яли и пили,
вуйчо му дума Тодора:
- Тодоре, какино чедо,
я си с кавала засвири,
засвири жално и милно,
та ми себапа весели!
Тодор си вуйча послуша,
меден си кавал извади,
засвири жално и милно,
кавал му свири, говори:
- Вуйно льо, вуйчовице ле,
девет кумици ще пращаш,
една от друга по-хубави,
кат тебе няма хубава!
Никой от кавал не отбира,
вуйна му само разбира
и си се леко усмихна.
Вуйчо му всичко видеше,
а че се страшно ядоса,
извади ножче енжерче
и й главата отряза.
Цяло се село събрало
да видят чудо голямо -
вуйчо му касканджия,
какво е чудо направил!
Най-назад отива майка му,
тя на Тодора думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
нали ти, майка, аз казвах -
голяма бела ще стане,
вуйчо ти голям касканджия!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010