* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодор майка си думаше:
- Кани ме, мамо, моли ме,
моли ме вучо ми Тодор -
голямо госте ще прави,
голям моабет ще има.
И мен ме, мамо, покани
да ида, да му посвиря,
посвиря да му попея,
гостите да му веселя.
Майка Тодору думаше:
- Не ходи, синко Тодоре,
на вуйчове си моабет.
Ти си ми, синко, шегаджия,
а вуйчо ти е касканджия.
Ще викнеш, синко, да пееш,
вуйна ти ще се надсмее,
вуйчо ти ще каскандиса
и на двамата глави ще отреже!
Тодор си майка не слуша,
че стана Тодор, отиде.
Засвири Тодор, запея,
кавал му свири, говори:
- Много си, вуйне, хубава,
от тебе по-хубава никъде!
Вуйна му се силно засмяла,
вуйчо му се много ядоса,
я че си ноже извади,
че си двамата прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010