* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчо дума мами си:
- Милинка моя мамо льо,
вуйчо е собат калесал,
дур девет булки на прошка.
Каква е била прошката?
По едно тасче сребърно.
И мене, мамо, калеса,
със мойте медни кавали...
Тодорчовата майчица,
тя на Тодорча думаше:
- Тодорчо, мамин, милничък,
бре, седи, синко, не ходи,
вуйчо ти й чиляк кавалджий,
кавалджий, много касканджий,
той ще те, синко, убие!...
Тодор мама си не слуша,
че зема медни кавали,
у вуйчови си отива;
цяла нощ диван стоеше,
диван стоеше, свиреше.
Тодорчовата вуйчов'ца,
тя на Тодорча думаше:
- Драгинко, милий Тодорчо,
поседни, холан, похапни -
цяла нощ диван устойваш!...
Дорде буля му издума,
първите петли попели,
станали да си отиват.
Тодорчов вуйчо думаше:
- Бре, седни, холан, Тодорчо,
вуйчо ти да те нахрани,
вуйчо ти да те напои!
Не го вуйчо му нахрани,
ни го вуйчо му напои -
най му главата отряза...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010