* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчовата майчица,
тя на Тодора думаше:
- Тодорчо, синко Тодорчо,
откакто си се оженил
вуйчо ти не е дохождал.
Вуйчо ти снощи дохожда,
поръча у тях да идеш,
булката да си заведеш,
кавала да си занесеш.
Вуйчо ти прошка ще има,
софрата да му веселиш.
Тодорчовата майчица,
още на Тодор думаше:
- Буля ти е булка хубава,
вуйчо ти е голям касканджия -
буля си да не погледнеш!
Че стана, Тодорчо, че тръгна,
у вуйчови си отиде.
Седнали да ядат, да пият.
Виното им се привърши.
Вуйчо му отиде в избата,
та да си вино наточи.
Тодорчо с кавал свиреше,
кавалът свири, говори:
- Много си, бульо, хубава,
ала си, бульо вуйчова...
Как грееш, бульо, в булките,
като месец в звездите!
Вуйчо му кавал разбира,
Тодорчо навън извика,
че му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010