* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама Стоян си думаше:
- Стояне, синко Стояне,
вуйчо ти субат заправи,
всичкото село калеса,
и тебе, синко, калеса,
с една жълта бъклица.
Да идеш, синко, да идеш,
със свойте медни кавали,
субата да му веселиш.
Рипна ми Стоян от радост,
изкара конче хранено,
и си конче оседла.
Майка му ръка поръча,
с девет гърла заръча:
- Не ходи, синко Стояне,
вуйчо ти голям касканджия,
а ти си голям шегаджия.
Ще кажеш нещо на шега,
той ще го вземе истина,
и ще те, Стояне, погуби,
не ходи, синко, не ходи!
Стоян майка си не слуша,
че си кончето посрита
и право във вуйчо си отиде.
Портите бяха затворени,
най се Стоян провикна:
- Вуйно ле, хубавице,
ела ми порти отвори
и ми кончето разведи!
Като чу тези думи,
вуйчо му си от къщи излезе,
извади ножче тъничко,
и на Стоян главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010