* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчова мама думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
вуйчо ти субат калеса
девет кумички на прошка
и тебе, синко, калеса,
да идеш, синко Тодоре,
с твоите медни кавали,
да му субата веселиш.
Тодорчо дума мама си:
- Аз ще, мале мо, да ида
във вуйчови на субат.
Тодорчова мама думаше:
- Тук стой, Тодоре, не ходи
на вуйчо си на субат.
Ще си с кавала засвириш
да си субата веселиш,
вуйна ти, песнопойката,
ще викне и тя да запей,
да ти на кавал приглашя.
Вуйчо ти, човек касканджи,
вуйчо ти каил не става.
Тодорчо майка не слуша,
че стана Тодор, отиде
на вуйчо си на субат.
Седнали да ядат, да пият,
Тодорчо с кавал засвири
да си субата весели.
Буля му, песнопойката,
викнала и тя, запяла,
да му на кавал приглаша.
Седели, що са седели,
станали да си отиват.
Като са от двор излезли,
вуйчо му, касканджията,
извади чифте пищови,
Тодорчо в гърди удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010