* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодор мама си думаше:
- Подай ми, мамо, кавали,
кавали над бакрачите,
у уйкови си да ида,
уйка ми бере моабет -
девет ще булки да проща
с девет босненски синии
и със сребрени сахани,
със мойта булка - десета.
И мене вика да ида,
моабет да му веселя
със моите медни кавали.
Тодора мама думала:
- Седи си, синко Тодоре,
у уйкови си не ходи
на софра, на моабет,
че ти си много шеготен,
нещо на шега ще речеш,
уйка ти, касканджията,
от шега не си разбира,
ще блъсне, ще та убие.
Тодор мама си не слуша,
у уйчови си отиде.
От прага като престъпил,
престъпил Тодор, засвирил.
Свирил е Тодор, Тодоре,
дорде петлите попяха,
попяха и повториха.
Тодора буля думала:
- Я бре, драгинко Тодоре,
я позапри си кавали!
Не се ли, буля, умори,
не ли огладне, ожадне?
Тодор були си думаше:
- Бульо льо, мила уйковце,
аз не се, бульо, уморих,
нито огладнях, ожаднях.
Ази се, бульо, наядох
от твойто леко ходене,
от твойто сладко думане...
Уйка му, касканджията,
от шега не си разбира.
Извади ножче чекийче,
Тодор в сърцето прободе,
Тодор високо извика:
- Клета му й душа, проклета,
който мама си не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010