* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

- Стоене, холан, Стоене,
вуйка ти й собат калесал,
и тебе й олум калесал,
със твойте медни кавали
да му зефетя веселиш.
Я седи, синко, не ходи,
че ти си, олум, шеговит;
буля ти й олум, хубава,
вуйко ти й олум, касканджи.
Ти ще се нещо шегуваш,
буля ти ще са засмее;
вуйка ти касканджиена,
вуйка ти каил не става.
Стоян майка си не слуша.
Че стана Стоян, Стоене,
черен си перчан начеса,
алена феса накривил,
че пое медни кавали,
кавали със калъфите,
у вуйчови си отиде.
Извади медни кавали,
кавали от калъфите,
че си на собат засвири;
буля му песен запяла.
Вуйчо му, касканджиена,
вуйчо му каил не стана,
че грабна чифте пищофи,
Стоян в сърдцето удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010