* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчовата стара майчица,
тя си на Тодорчо думаше:
- Тодорчо, миличък мамин,
стана девет години
никой у нас не е идвал
радостта да ни честити.
Вуйчо ти в тях те кани,
че девет снахи ще гощава,
ще гощава, ще прощава.
И тебе, Тодорчо, кани
софрата да му закрепиш,
гостите да му развеселиш.
Тодорчо, миличък мамин,
ти във вуйчо си не ходи,
буля ти й булка хубава,
а вуйчо ти е човек касканджий,
нещо в кавала да сгрешиш,
вуйчо ти ще те заколи!
Тодорчо мама не слуша,
във вуйчо си отиде.
Вуйчо му го й посрещнал
и го е в къщи поканил.
Тодорчо на софра е седнал,
извадил медни кавали.
Кавали му свирят, говорят:
- Бульо мо, вуйковице мо,
много си, бульо, хубава,
отиди в горни етажи,
та постели, бульо, постеля,
постеля колко за двама ни!...
Вуйчо му от кавал разбира,
че го е навън извикал
и му е главата отрязал.
Главата му се търкаляше,
а езикът му говореше:
- Прости ми, вуйчо, прости ми,
буля е булка хубава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010