* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчовата майчица,
тя на Тодорча думаше:
- Тодорчо, синко Тодорчо,
станало е девет месеца
откакто е дошла булката,
вуйчо ти не е дохождал.
Снощи вуйчо ти дохожда
на прошка да ви калесва,
дванайсет булки калесал,
а пък с вас стават тринайсет.
Когато, синко, тръгвате,
сакън, кавала не взимай,
с кавал ще да засвириш,
буля ти е жена припряна,
ще викне да ти отглася,
вуйчо ти е човек касканджий,
ще удари да те убие!...
Тодорчо майка не слуша,
като за вуйчови тръгна,
Тодорчо си взе кавала.
Като са яли и пили,
Тодорчо с кавала засвири,
буля му, нали е припряна,
тя викна да му отглася.
Вуйчо му, нали е касканджий,
вуйчо ми некаилника,
той си каил не стана.
Станали да си отиват,
вуйчо му взема братвата,
подир вратата застава.
Тодорчо дума вуйча си:
- Оставай сбогом, прощавай!
Като се Тодорчо навежда,
ръката да му целуне,
вуйчо му вдига брадвата
и му главата отсича.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010