* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама Тодоре думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
вуйчо ти хабер изпратил -
девет ще булки да прощава,
десето дете да кръщава
и тебе, мама, калеса да идеш,
с кавала да им посвириш,
гостите да му разсвенлиш.
Мен слушай, мама, не ходи,
че си думата имате
с твойта буля хубава.
Ще речеш нещо да сбъркаш,
буля ти ще се засмей,
вуйчо ти каил няма да стане,
ще стане чудо голямо!
Тодор майка си не слуша,
че стана Тодор, замина
у вуйчови си на гости.
Тодор с кавала засвири,
кавал му свири и говори:
- Бульо льо, ти вуйчовице,
девет ще булки да пращаш,
на десето дете да кръщаваш,
една няма кат тебе хубава!
Буля му се й засмяла,
вуйчо му касканджиина,
той каил не стана,
че си навънка излезе,
с брадва в ръце той влезе -
на двама глави отсече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010