* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама Тодору думаше:
- Тодоре, сино Тодоре,
чул ли си, сино, ял' не си,
вуйчо ти гуляй захвана,
всички роднини же кани,
и тебе, сино, же кани,
на гуляй, сино, да идеш,
с кавали да му посвириш,
гуляя да му веселиш.
Ти седи, сино, не втивай
във вуйчови си на гуляй!
Вуйна ти чалгаджийката,
вуйчо ти кавгаджията,
те же те, сино, излъжат.
Той стана Тодор, отиде.
Таман се гуляй захвана,
Тодор с кавали засвири,
с кавал на вуйна говори:
- Вуйно ле, вуйно миличка,
много си, вуйно, хубава,
не мязаш, вуйно, на вуйча,
най мязаш, вуйно, на мене,
хай да се двама вземеме!
Никой си от кавал не разбра,
вуйчо си от кавал разбира,
той на Тодора думаше:
- Тодоре, чедо сестрино,
хай въри, холам, да идем
у наште изби дълбоки,
вино червено да точим
и върла бяла ракия,
гостите да си напоим!
И стана Тодор, отиде
вино червено да точат;
вуйчо му глава отряза.

В бележка записвачите отбелязват, че в селото се знае и друго начало на песента: "Мама Тодору думаше: / - Тодоре, сино Тодоре, / чул ли си, сино, ял' не си, / вуйчо ти гуляй зафата, / девет кумици на прошка, / и тебе, сино, калеса, / на гуляй жа им заидеш, / с кавали да хим посвириш, / гуляя да хим веселиш. / Жа ойш ли, сино, ял' не щеш? / И Тодор станал, отиде / във вуйчови на гуляя, / с кавали да хим посвири. / Кавал му свири, говори...".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010