* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчовата майчица,
тя на Тодорча думаше:
- Тодорчо, миличък мамин,
станало е девет години
вуйчо ти не ни й дохождал,
снощи вуйчо ти дохожда
със нова жълта бъклица,
голяма субата да прави,
девет ще кумци да праща,
кумците със кумиците.
Че каква ще му й прошката -
на кумиците прошката
по една хурка сребърна,
по едно златно вретено.
Пък на кумците й прошката
една сребърна синия,
по едно златно цигаре.
Цялото й село калесал
и тебе, мама, калеса,
със твойте медни кавали
да му субатя веселиш.
Тодорчо, миличък мамин,
молба ще ти се помоля -
не ходи у вуйчови си,
че ти си човек шеговит,
нещо на шега ще кажеш,
вуйчо ти шега не носи!
Тодор майка си не слуша,
у вуйчови си отиди.
Яли са, още пили са,
цели ми три дни, три нощи.
Тодор с кавали свиреше,
че се буля му обади:
- Тодорчо, миличък булин,
не те ли глава заболя,
не ти ли гласа отмаля
от твойте медни кавали?
Тодорчо дума буля си:
- Бульо мо, вуйчовице мо,
нито ме глава заболя,
нито ми гласа отмаля
от мойте медни кавали,
а най ми гласа отмаля
от твойто леко ходене,
от твойто мило гледане.
Кат чу вуйчо му тез думи,
извади ножче ханджарче -
Тодорча в сърце прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010