* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама Тодоре думаше:
- Сино Тодоре, Тодоре,
вуйчо ти субат калеса,
за девет булки на прошка,
десета - млада кумица,
и тебе, сино, калеса,
да идеш, сино, да идеш,
субатя да му веселиш
с твоите медни кавале.
Мама Тодорчо пак дума:
- Не ходи, синко, не ходи,
вуйчо ти й човек касканджи
и той е стар кавалджия.
Ти ще с кавала засвириш,
вуйна ти, шегаджийката,
ще викне песен да запей,
вуйчо ти от кавали разбира,
тебе ще, синко, погуби!
Тодорчо майка не слуша,
че стана Тодор, отиде
у вуйчови си на госте.
С меден кавал засвири,
кавал му свири и говори:
- Вуйно ле, шегаджийке ле,
ти не си, вуйно, за вуйчо,
а най си, вуйно, за мене!
Вуйчо му от кавал разбра,
извади ножче анджарче,
че му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010