* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама на Петър думаше:
- Петре ле, сино Петре ле,
вуйчо ти сватба прави,
тебе на сватба калеса,
млад чалгаджия да идеш.
Ти като идеш, Петре ле,
на вуйча си сватбата да веселиш,
долу земята да гледаш,
очите си да не дигаш,
учинайка си да не погледнеш,
та да не види вуйчо ти,
вуйчо ти каскънджията,
вуйчо ти кавгаджията.
Кавга, крамола ще стане,
от сватбата ще те изпъди.
(*)
Петър си у тях отиде
и на майка си думаше:
- Какви са тез твойте братя,
едино е, мамо, каскънджията,
а другия ракиджия.
Иска ми, мамо, булчето
и на пари рехим да плащам.
Мама на Петър думаше:
- Събери твоите другари,
посред нощ у вуйча си да идеш
и на вуйча си да извикаш:
"Вуйчо ле, вуйчо Стамате,
излез ми булче посрещни!"
Вуйчо му с едната ръка отваря,
с другата за булче посяга.
Петър вуйча си улови,
навън го от къщи извади,
назад му ръцете върза.
Вуйчо му се изясно провикна:
- Ставайте, булки четири,
давайте китка ключове,
вадете пари от хазната,
давайте, колко иска да взема.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010