|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вуйчо убива племенника си от ревност
Мама на Тодор думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
ти чу ли, майка, разбра ли -
вуйчо ти сватба заправи,
девет ще булки да праща,
до девет млади кумици
и тебе, майка, калеса,
и ти на сватба да идеш,
сватбата да му веселиш
с твоите медни кавали.
Ах, мене, майка, да слушаш,
у вуйчо си не ходи,
че си думата имате
с твойта буля хубава,
ще речеш нещо да сбъркаш
с твоите медни кавали,
вуйна ти ще се засмей,
вуйчо ти касканджията,
вуйчо ти кавгаджията,
вуйчо ти каил не става,
голямо чудо ще стане
с тебе, майка, и с него!
Тодор майка си не слуша,
че се хубаво премени,
взема си медни кавали
и у вуйчо си отива.
Засвири Тодор с кавала,
кавал му свири, говори:
- Бульо мо, вуйчовице,
тук има булки хубави,
вашите, бульо, комшийки,
а кат тебе няма!
Тогаз вуйна му запява,
че се вуйчо му разсърди,
че грабна чифте пищови,
че уби Тодор и вуйна му.
Дряновец, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|