* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама Тодоре думаше:
- Тодоре, сино Тодоре,
та чу ли, сино, разбра ли,
вуйчо ти собат заправа,
девет кумички прощава,
и тебе, сино, калесва
на собат да му отидеш,
собатя да му веселиш
със твоите медни кавали.
Ти мене, сино, да слушаш,
на собат да не отиваш,
че вий си дума имате
със твойта вуйна хубава.
Вуйчо ти, сино, кавгаджия,
вуйчо ти, сино, касканджия,
пък ти си, сино, шеговит -
ща речеш да се излъжеш,
вуйчо ти каил не става.
Тодор си майка не слуша,
отзема медни кавали
и си на собат отива.
Яли са, джанъм, и пили,
вуйчо му дума, продума:
- Тодоре, сестрино пиле,
я си кавала понадуй,
собатя да ми веселиш!
Засвирил Тодор, засвирил.
Нали се Тодор понапил,
заборил Тодор собатя
и на вуйна си отпява.
С кавала Тодор свиреше,
яла със очи говори:
- Вуйно льо, вуйчовице ле,
девет кумички си имаш,
ни една няма кат тебе,
на тебе, вуйно, да мяза,
кат тебе, вуйно, хубава!
Вуйна му кавал разбира,
вуйна му много додража,
запяла, та заиграла.
Де ги съглява вуйчо хми,
вуйчо хми кавгаджиина,
вуйчо хми касканджиина,
извади ножче янджирче,
на Тодора глава отвзема,
на Тодора и на вуйна му.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010