* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Тодорчовата майчица,
тя на Тодорча думаше:
- Тодорчо, синко Тодорчо,
вуйчо ти субат калеса,
кумците да си прощава,
и тебе, сине, калеса
със твоите медни кавали,
да му субатя пригласяш,
ала ще да ти поръчам,
тук седи, синко, не ходи!
Вуйна ти шегаджийката,
вуйчо ти касканджията,
те ще те тебе убият.
Тодорчо мама не слуша,
че грабна медни кавали,
у вуйчови си отиде.
Свирил е Тодор, пригласял,
свирил е три дни и три нощи.
Вуйна му шегаджийката,
тя си Тодорча попита:
- Тодорчо, вуйна, Тодорчо,
не ти ли на уста умаля,
от твоите медни кавали?
Тодорчо вуйна отвърна:
- Не ми на уста умаля
от моите медни кавали,
най ми на сърце умаля
от твоите черни цалуфи.
Отде го зачу вуйчо му,
вуйчо му касканджията,
с остро го ножче прободе.
Свари Тодорчо, продума:
- Клета му душа проклета,
който мама си не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010