* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама Тодора думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
ти чу ли, мама, разбра ли,
вуйчо ти прошка поканил,
девет ще булки да праща,
дор девет млади кумички,
и тебе, мама, покани,
и ти на субат да идеш,
софрата да му веселиш
със твоя медния кавал,
но мене, мама, да слушаш,
ти стой, не ходи, Тодоре,
че вие се много имате
със твойта вуйна хубава,
вуйна ти, шегаджийката.
Ще речеш нещо на шега,
вуйна ти ще се засмее,
вуйчо ти е голям касканджия,
той каил няма да стане,
ще стане чудо голямо,
с тебе, мама, с вуйчо ти!
Тодор майка си не слуша,
най се хубаво премени,
взема медния кавал
и у вуйчо си отиде.
Като с кавал засвири,
кавал му свири, говори:
- Вуйно ле, вуйно хубава,
мар, ти си, вуйно, събрала
дор девет млади кумички,
дор девет булки хубави,
но личиш, вуйно, в булките,
както месеца в звездите,
пък вуйчо личи в кумците,
като магаре в телците!...
Вуйна му се засмяла,
викнала, песен запяла.
Вуйчо му каил не стана
и си Тодорчо извика
да идат вино да точат.
Като у изба влезли,
вуйчо му глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010