* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Поручи уйна Пр'вана:
- Да дойде Тодор, да дойде,
да ми на гости посвири!
Тодору майка говори:
- Не иди, сине Тодоре,
твоя е уйна хубава,
а уяц ти е бекрия,
бекрия и касканджия!
Тодор си майки не слуша,
векье се лепо премени,
пък узе тънку цафару,
отиде уйни на госту.
Свирао Тодор три дан'ка,
три дан'ка и за три ночи,
докле е госту гостио
и свое госту частио.
Кадь е био трекьи данак
и разиш'ла се сва госта,
Тодор код уйна оста,
уйна му краве музаше,
Тодор ой тел'це лучаше,
пък уйни тихо думаше:
- Уйно ле, мила уйно,
що ядем, уйно, и пием,
за срдце ми се не фата!
- А защо, море, Тодоре?
- За тебе, уйно, за тебе,
за твое ситно ходенье,
за твое ситно думанье,
за твое мудро гледанье,
за твои поли шаренье,
за твои калци бр'чани,
за повезено чорапье,
за растрешани скулуфи,
за разреджьена витица,
за нарджьена лесица!
Уйна Тодору говори:
- Мучи си, море, Тодоре,
да тебе уйко не чуе,
иль ти е уйко бекрия,
бекрия и касканджия!
Тога е уйко зачуо,
пък дойде уйко Тодору:
- Ходи, Тодоре, на чардак!
Узе уйко злат кондир,
насуо вина цервена,
напия младу Тодору:
- Здравица, море, Тодоре,
у твое и у уйнино,
иль уйну в'рло милуеш -
за нейно ситно ходенье, и пр.
Пак потерже злат кондир,
удри Тодору меджу очи:
- То теби, море, Тодоре,
волим те мрт'ва гледати
и твою да плаче майку,
него да гледам Тодора
да ти любиш Пр'вану!
Ту дойде майка Тодора:
- Тодоре, синко Тодоре,
нели ти майка думаше -
не иди уйни у куча;
ти не кти майку слушати,
веч из'губи главу свою!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010