* * *

Вуйчо убива племенника си от ревност

Мама Тодора думаше:
- Ти чу ли, синко, разбра ли,
вуйчо ти сват ще прави,
девет кумички калесал,
девет кумички на прошка,
девет бакъра ще дава,
с девет златни, златни кипчака.
Тебе на субат калеса,
субата да му веселиш,
с твои медни кавали,
мене да слушаш, Тодоре,
по-харно да не отиваш,
вуйчо ти е касканджия,
вуйчо ти е некаилжия,
ще улучиш нещо да сбъркаш.
Вуйна ти майтапчийката,
вуйна ти шегаджийката,
ще улучиш нещо да сбъркаш,
вуйчо ти ще удари, да те убие.
Тодор майка си не слуша,
че взима медни кавали,
че у вуйчови си отива,
че седна Тодор на баша,
засвири жално, тъй милно.
Кавала свири, говори:
- Вуйно ма, вуйно миличка,
много ти хубави булките,
булките и кумичките,
пак няма, вуйно, пак няма,
една като тебе хубава,
една като тебе гиздава!
Вуйна му се е засмяла,
вуйчо му - касканжията,
той каил не стана,
че си Тодорча улови
и го на дръвник заведе,
и му главата отсече.
Глава му леко отскача,
меден му език говори:
- Да се провали и пропадне,
който майка си не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010