* * *

Иска заем от вуйчо си да направи сватба

Заженил се и Крали Марко, Коладе ле,
за гюзел бяла, тъй хубава, Коладе ле,
среди нощи в полунощи.
Заправил си тежка сватба,
че я правил малко и много,
малко и много два-три дена,
два-три дена, три недели.
Че му свърши сермията,
че си стана Крали Марко,
че си влезе в тъмен яхър,
изведе си хранен коня,
назоби го с жълто жито,
напои го с руйно вино,
оседла го с синьо седло,
обтегна го, възседна го,
че го пусна из тънко пъти,
тънко пъти фюлюбенско.
Че отиде в вуйчови си,
във вуйчови си Фюлюб юнак,
пред негови чемшир порти.
Той похлопна, кон потропна,
той подсвирна, кон поцвилна,
излязла е Фюлюбица,
запитва го Фюлюбица:
- Ой те тебе, Крали Марко,
що си дошъл по туй време?
Отговаря Крали Марко:
- Ой те тебе, вуйковице,
заправих си тежка сватба,
че я правих два дни, три дни,
два дни, три дни, три недели,
привърши ми сермията,
ази дойдох да ми дадеш,
двеста, триста, три хиляди,
три хиляди бели пари,
да си изкарам тежка сватба!
Отговаря Фюлюбица:
- Фюлюб юнак не харесан,
не харесан, не калесан,
не ти дава бели пари,
най ти дава тънка сабя,
тънка сабя, буйлюм пушка,
да завардиш пътищата,
пътищата хазнаджийски,
да си вземеш безброй пари,
да си изкараш тежка сватба!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010