|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Иска заем от вуйчо си да направи сватба
Зажени се Дели Марко
за гюзел Бяла, тъй хубава.
Направил си тежка сватба,
правил я малко, много,
два дни, три дни, три недели.
Свършило му се ситен посеп,
че си стана Дели Марко,
среде нощи, полунощи,
влезе си у темен яхър,
изваде си хранен коня,
оседла го, обезда го,
отегна го, възседна го,
че отиде у вуйчови си,
среде нощи, полунощи,
той похлопа, кон потропа,
той подсмръкна, кон похвръкна,
че влезе у вуйчови си,
вуйчови си равни двори,
че излезе сам вуйчо му.
Отговаря вуйчо му Марко:
- Ой те тебе, Дели Марко,
що щеш тука това време,
среде нощи, полунощи?
Отговаря Дели Марко:
- Аз заправих си тежка сватба,
че я правих малко, много,
два дни, три дни, три недели.
Свършиха ми се ситен посеп,
язи дойдох да ми заемеш,
да ми заемеш ситен посеп.
Ой, наздраве, ой, сайбийо!
Горно Александрово, Сливенско; коледна - на момък (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|