|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му
Станка на прагът седяше,
Стоян отдолу идяше,
жален Стояне, кахърен,
кахърен и касафетен.
Пък Станка ще го попита:
- Любе Стояне, Стояне,
я ми се гледаш кахърен,
кахърен и касафетен?
Стоян на Станка думаше:
- Станко ле, мари, хубава,
я велях да ти не кажа,
ма чинким ми си питала,
я тебе право ще кажа.
Сноще съм ходил на дюгянь,
там си балите мятаха,
балите и беделето.
На сички, Станко, метнаха,
кому по двесте, по триста,
на мене, Станко, метнаха
хиляда и пекьстотини!
Пък я му реках на стрика:
"Стрико Стояне, Стояне,
на какво ми ги мятате -
ли на многото иманьнье?"
Пък той ми, Станко, отвърна:
"Стояне, мое унуче,
ми плака, ми се кахъри!
Ти имаш къща висока -
къщата ще си продадеш,
беделят да си изплатиш.
На другог да я не даваш,
на мене ще я продадеш!
Яко ти къща не стигне,
ти имаш лиси бивольлье -
биволълье ще си продадеш.
На другог да не ги даваш,
на мене ще ги продадеш!
Ко ти бивольлье не стигнат,
ти имаш булче хубаво -
булчето ще си заложиш,
булчето с мъжкото дете.
На другог да я не даваш,
на мене ще я заложиш.
Кога ми пари преплатиш,
тогава булче ще вземеш!"
Станка Стоянум думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
ти имаш стара майчица,
поди я, любе, попитай,
кя да те на акъл преучи!
Той стана Стоян, отиде,
та на майка си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
я дай ми, мале, я дай ми
пекьстотин гроша на заем!
И кя му даде майка му.
Стоян навънка излезе,
та на механа отиде.
Там събра Стоян, посъбра
двадесте и пекь юнака.
Та са пояли, попили,
та че ги Стоян заведе
на стриковям си портите
и на вратата повика:
- Стани ми, стрико, отвори,
че я ти водя булчето!
Деньня ме е срам от хората,
та ти я вечер довеждам.
Стрико му стана, отвори.
Стоян стричина си думаше:
- Подай ми, булко, ключове,
юнаци да си подарим!
Той си ходай отвори
и на юнаци думаше:
- Тваряйте се, юнаци,
кой колко може да носи!
Стоян стрикум си думаше:
- И ти напреж ни ще вървиш,
отвънка да не опратиш!
Като отвънка изляли.
Стоян му глава закърши
и на стрика си думаше:
- Тъва е булка за тебе -
за твойта глава дебела!
Заберново, Малкотърновско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 1248 -
"Ти имаш булче хубаво").
============================= © Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|