* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Събрали ми се, събрали
селяни, все чорбаджии,
да мислят и да решават,
тежки данъци да слагат.
На кого двеста сложили,
на кого триста сложили,
на Минчо, клето сираче,
петстотин са му сложили.
Чуди се Минчо, мая се -
как да си данък изплати.
Той има чичо чорбаджи,
той във чичо си отива
и на чичо си продума:
- Я дай ми, чичо, петстотин,
данъка да си изплатя!
Чичо на Минчо продума:
- Ти имаш булче хубаво
и имаш конче хранено,
кончето да си продадеш,
булчето да си харижеш,
данъка да си изплатиш!
Минчо чичо си продума:
- Помни си, чичо, думата,
сега е време есенно,
ще дойде време пролетно,
ще се разлистне гората,
ще тръгнат върли хайдути
и аз хайдутин ще ида.
Минало време есенно,
дошло е време пролетно.
Посъбрал Минчо, посъбрал
дор седемдесе юнака,
дор седемдесе и седем,
все със алени байраци
и във гората отишли.
Минчо юнаци думаше:
- Юнаци верни, сговорни,
както сме вярно събрани,
тъй ще се вярно слушаме!
Сега във село ще слезнем,
аз имам чичо чорбаджи,
главата ще му отрежем,
парите да му оберем,
по равно ще ги разделим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010