* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Стоян са беда бедили
на беглишките хармани,
та са го глоба глобили
петдесет и пет хиляди.
Петдесет има, даде ги,
още пет му, бе, остали
да плаща Стоян, да дължи.
И мисли си Стоян, и чуди
отде парите да сбере
на тази криза голяма.
Майка на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
я слушай, да те науча -
ти имаш вуйчо владика,
в Едрине града той стои -
вуйчо ти хаджи Стамата,
той има пари неброени,
той ще ти пари наброи,
борчове да си наплатим.
Бързо ми Стоян отива
при вуйчо си хаджи Стамата
и на вуйчо си продума:
- Вуйчо ле, хаджи Стамате,
я дай ми пари във заем,
борчове да си изплатя!
Вуйчо на Стоян продума:
- Стояне, сестрино момче,
пари във заем ще ти дам,
но булчето да си доведеш,
на мен слуга да оставиш,
на мене икран да прави,
тогаз ще пари да ти дам.
Когато пари възвърнеш,
тогаз булчето ще вземеш.
Стоян се много ядоса,
бързо се назад повърна
и на майка си продума:
- Проклета да си, майко бе,
дето ме, мамо, накара
при вуйчо Стамат да ида,
пари във заем да искам;
той ми булчето поиска
на него слуга да бъде,
тогаш щял пари да даде;
когато пари възвърна,
тогаз булчето да взема.
Че се Стоян ядоса,
продаде руси биволи
със тая кола желязна,
та си борчове изплати
и още пари артисват.
Па купи сабля френгия
и дълга пушка бойлия
и сбира Стоян, набира
до седемдесет юнаци
и на юнаци продума:
- Дружина вярна, сговорна,
щете ли да сме сговорни,
съгласни ли сте, дружина,
във Одрин града да идем
при вуйчо хаджи Стамата,
че имал пари неброени,
парите да му преброим,
сметката да си приберем?
Всичка дружина съгласна.
И късно в Одрин стигнали.
Стоян дружина продума:
- Малко на края чакайте,
аз ще вуйчо да измама
да отвори порти железни
с тези ключове сребърни.
Дружина накрай седеше,
Стоян на порти отиде.
Почука Стоян, ем вика:
- Вуйчо ле, хаджи Стамате,
излез ни, вуйчо, посрещни,
портите да ни отвориш,
че днеска беше срамота,
булчето да ти доведа,
та ти го късно довеждам!
Тогаз се Стамат измами,
отвори порти железни
с тези сребърни ключове.
Тогаз бе Стоян подсвирна,
та му дружина бе доде
и вуйчо му уловили.
Стоян вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, хаджи Стамате,
имаш пари неброени -
ние си, вуйчо, дойдохме
парите да ти преброим,
сметката да си приберем.
Нали се вуйчо му уплаши,
па си извади ключове
и ги на Стоян подаде.
Отвори Стоян сандъци
със тези бели бешлици.
Стоян пак дума продума:
- Вуйчо ле, хаджи Стамате,
че не сме, вуйчо, хамали,
да носим бели бешлици,
искаме жълти жълтици!
Нали се Стамат уплаши,
подаде други ключове,
отвори нови сандъци,
намери жълти жълтици.
Стоян дружина думаше:
- Дружино вярна, зговорна,
вземайте кой колко може,
аз няма ни една да взема -
сал на вуйчо си главата!
Нали си Стоян извади,
извади сабля френгия,
вуйчо си, олан, улови.
С лява го ръка държеше,
за косата го държеше,
дясна му ръка саблята
и на дружина продума:
- Гледайте всички, дружина!
Кога на вуйчо поисках
пари в заем да дадеше,
той ми булчето поиска
на слуга да го направи.
И си саблята замахна,
та му главата отряза
и си, бе, дума продума:
- Кандиши, вуйчо, кандиши
на злато и на богатство,
на мойто булче хубаво!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010