* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Заправи Стоян дюгянят,
дюгянят - серменлията,
кладенец - синджирлията.
Заправил, не ги доправил,
парите не му стигнали.
Стоян на Радка думаше:
- Стани ми конче изведи,
я в Хамбарлия ще пода,
там имам вуйчо болярин,
ще пода да му поискам
пари със файда да даде,
дюгянят да си довърша,
дюгянят и кладенецът!
И стана Стоян, та тръгна.
Като в Хамбарлии отиде,
той на уча си думаше:
- Я дойдах, вуйчо, до тебе
пари със файда да искам,
дюгянят да си довърша,
дюгянят и кладенецът!
Я пък вуйчо му думаше:
- Стояне, мое унуче!
Я имам пари, ще ти дам,
ма си булчето докарай,
залог да ми го оставиш,
тогава пари ще ти дам!
Стоян му нищо не рече
и си навънка излезе.
Найде си пари във заем,
та си дюгянят довърши,
дюгянят и кладенецът,
че зима сбогом с булче си.
Той събра отбор дружина,
че наби гора зелена.
В Хамбарлия ги заведе,
отпреж вуйчовям си дворите
и на уча си повика:
- Стани ми, вуйчо, отвори,
че я ти водя булче си,
залог да ти го оставям,
пари на заем да дадеш!
Чорбаджи Стоян отвори
и си на Стоян думаше:
- Стояне, мое унуче,
я ти се шега шегувах,
пък ти го зема истина!
Ела парите да ти дам!
Я пък Стоян му думаше:
- Вуйчо ле, Стоян чорбажи,
сега ми пари не трябват,
ами ми трябва, вуйчо ле,
твоята глава дебела!
И той му глава закърши,
закърши, та я отряга,
че на юнаци думаше:
- Зимайте пари безбройни,
кой колкото може да носи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010