* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Димитър беда бедили,
бедили и укривили,
и то за нищо никакво -
за една селска кория,
кория, селска мерия,
петдесет и пет хиляди.
Петтях ги има - ще даде,
петдесетях няма от де да земе!
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, синко Димитре,
ти имаше вуйчо хаджия,
я иди, Димитре, при него,
той да ти парите заеме,
да си борчовете наплатиш!
Димитър отиде у вуйча си
и на вуйча си продума:
- Вуйчо льо, Стамат чобаджи,
мене ме, вуйчо, бедиха,
бедиха и укривиха,
петдесет и пет хиляди,
и то за нищо никакво -
за една селска кория,
кория, селска мерия;
пет имах, вуйчо, дадох ги,
петдесет нямам да им дам...
Дойдох пари да ми заемеш,
глобата да си наплатя!
- Аз ще ти парите в заем дам,
да си глобата наплатиш,
ако си заложиш булчето,
булчето, хубавелчето,
с мъжка рожба на ръце!
Димитър му много домъчня
и си навънка излезе,
отиде да си събере
двадесет и пет хиляди хайдути,
и ги у вуйча заведе,
и на вуйча си навика:
- А стани, стани, вуйчо ле,
аз си доведох булката
с мъжка рожба на ръце!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010