* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Задлъжня Стоян, заборча
петдесе и пет алтъна.
Петдесе има, даде ги,
ам петтях няма да даде.
Чуди се Стоян, мае се
как да се от беда отърве.
Мама му дума Стояне:
- Макар че е мама мащеха,
пак ще те мама научи,
как да се от беда отървеш,
отървеш, да се разчитеш.
Ти имаш вуйчо хаджия,
хаджия, баш чорбаджия,
той има пари доволно,
доволно, и не са четени.
Върви го, сино, попитай,
дано ти някак пузиче,
пузиче да са разчетеш.
Стоян мама си послуша,
че отиде Стоян в вуйчови
и на портите похлопа,
похлопа, Стоян, повика.
Вуйчо му като излезе,
Стоян вуйчо льо думаше:
- Аз дойдох, вуйчо, аз дойдох,
що не ме, вуйчо, попиташ:
"Що доде, синко, ко дириш?"
Стоян вуйчо льо думаше:
- Задлъжнях, вуйчо, и заборчах,
петдесе и пет алтъна,
петдесе имах, дадох ги,
ам петтях нямам да ги дам.
Мене ме мама проводи,
вуйчо ле, да те попитам,
ти да ми вуйчо пузичиш,
аз да се, вуйчо, разчета,
разчета, да се отърва.
Вуйчо му дума Стояне:
- Стояне, ти сестрин сино,
туй ли те й кахър хванало?
Вуйчо ще да те научи,
как да се, Стояне, разчетеш.
Ти имаш двори и къща,
и имаш булка хубава,
вземи си продай дворито,
и си булката заложи,
от беда ще се отървеш.
Поседя Стоян, помисли
и на вуйча си отговаря:
- На кого да я заложа,
то нема, вуйчо, на кого.
Вуйчо му дума Стояне:
- Стояне, ти сестрин сине,
пак ли те кахър захвана?
Вуйчо ще да те научи
как да се от беда отървеш.
Кат нема, синко, другиго,
на мене ще ги заложиш,
пак ще се, синко, разчетеш...
Поседя Стоян, помисли
и на вуйча си отговаря:
- Га да я, вуйчо, доведа?
Сутрина, вуйчо, исрам ме й,
по пладня, вуйчо, игрях ме й.
Вечерну време ще дода,
самичък, вуйчо, да излезеш,
булката да ми поведеш,
да н' ни се смеят хората
със тебе, вуйчо, със мене.
Стоян си към тях замина.
Той не си у тях увлези,
ам' тръгна Стоян да сбира
дружина верни другари.
Посъбра Стоян, Стояне,
седем ми верни другари.
Когато било мръкнало,
той в вуйчови си отиде,
до порти огън накладе
и на портите почука,
почука, Стоян, повика.
Вуйчо му като излезе,
дружина го уловили,
в буен го огън хвърлили.
Вуйчо му дума Стояне:
- Стояне, ти сестрин сино,
извади ме, синко от огъня,
аз ще ти, синко, разчета -
нито ми до пет алтъна,
петдесе и пет ще ти дам!...
Стоян вуйчо ле думаше:
- Не ща ти, вуйчо, алтъни,
пари ли, вуйчо, огъня,
ай тъй на мене пареше,
гат' ми поиска булката,
моята булка хубава,
хубава, вуйчо, младата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010