* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Стояна са го беда бадили,
бедили и ковладили,
че сякъл дърво зелено
от тази гора чифлишка,
чифлишка, още държавна.
Ем си го беда бедили
и глобата му определили -
петдесет и пет хиляди.
Петдесет има, даде ги,
пет нямал да даде.
Из двори ходи млад Стоян,
бели си ръце трошеше,
отде го съзряла мама му,
и тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
кажи ми, мама, обади,
защо си толкоз кахърен?
Стоян на мама си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
мен са ме, мамо, бедили,
бедили и ковладили,
че съм сякъл дърво зелено
от тази гора чифлишка,
чифлишка, още държавна.
Мама Стоян думаше:
- Макар да съм, мама, мащеха,
нещо ще ти изпомогна -
ти имаш вуйчо Стефана,
той дава пари под лихва,
иди му, мама, искай му,
глобата си да платиш
и пари да ти хартишат.
Стоян мама си послуша,
въз вуйчо си отиде
и на вуйча си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Стефане,
мене ме й мама пратила,
мен са ме беда бедили,
бедили и ковладили,
в тъмна тъмница да ида.
Да ми пари дадеш,
глобата си да изплатя.
А той тогаз му казал:
- Стояне, сестрин ми сине,
и туй ли да те науча!
Ти имаш булче хубаво
с мъжка рожба на ръце,
ти ми го залог заложи
и си глобата изплати,
булчето за деня ще ми е слугиня,
за нощя ще ми е стопанка.
Стоян на вуйча си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Стефане,
още един път ме гатни,
да ти от гатанка разбера.
Стоян си пак у тях отиде,
из двори ходи млад Стоян,
бели си ръце трошеше,
де го й сазряла мама му
и тя си на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
какво ти каза вуйчо ти?
Стоян мама си дума:
- Мамо ле, мила мамо ле,
я мълчи, мамо, я мълчи,
бялата ти глава жа отрежа,
на кол ще я нанижа,
дет ме въз вуйчо изпрати.
Мама Стояну говори:
- Стояне, синко Стояне,
и туй ли да те науча,
я събери твойте другари,
дор седемдесе юнака,
че на вуйчо си Стефана
залог си ги занеси,
зарад твойто булче хубаво!
Же почукаш на портите...
Вуйчо му кат чул, изскочил,
изскочил по бели гащи,
портите да отваря.
И кат портите отвори,
Стоян грабна вуйча си
и каза на юнаци:
- Юнаци, мои другари,
вземайте сега на вуйчо имане,
а пък аз ще са с вуйчо разправям.
Грущете вериги на буля
и на кръста ги навийте,
да ви имане изкаже.
И тя пъстри сандъци отворила,
и извадила все дребни грошове,
пък те й казали:
- Не ни давай дребни грошове,
а ни давай сребро и злато,
дет се мъчно печели,
пък се леко носи!
Нали са юнаци сиромаси,
грабили и пълнили
в джобове и крачоли.
Стоян викал на вуйчо си:
- За имане ли ти й мило,
или за душата?
Пък той му казал:
- Стояне, сестрин ми сине,
имане сичко вземете,
а мене с душа остайте.
Доде си му вуйчо издума,
млад Стоян му глава отряза
и го къс по къс наряза,
и го у беренци той обра.
Га у зелена гора занесе,
и на орли и гарвани думаше:
- Тичайте, орли и гарвани,
за грош три кила продавам...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010