* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Стояна са беда бедили,
бедили и ковладили,
че сякъл дърво зелено
от тази гора държавна,
държавна, още чифлишка.
Ем са го беда бедили,
бедили и ковладили,
ем са му глобата определили,
педесе и пет иляди.
Стоян на двора излезе
и си ръцете трошеше.
Негова майка мащеха,
тя на Стояна продума:
- Стоене, синко Стоене,
що си трошиш ръцете?
Стоян на майка продума:
- Като ме питаш, да убадя,
да убадя, да та ни лъжа.
Мен са ме беда бедили,
бедили и ковладили
и са ми глобата определили,
педесе и пет иляди,
че съм дърво сякъл
от тази гора държавна,
държавна, още чифлишка.
Педесе имах, дадох ги,
а пет нямам да дам.
Майка Стояна продума:
- Стоене, синко Стоене,
и туй ли да та науча,
ти имаш вуйчо Стефан,
той дава пари под лихва,
иди му, мама, ищи му
и на тебе да даде,
да си глобата изплатиш.
Стоян си майка послуша,
при вуйчо си Стефан отиди.
Кога се Стоян завърна,
на майка дума, продума:
- Майчице, стара майчице,
бяла ти глава ще отрежа,
на колове ще я нанижа,
дето ме въз вуйча изпрати.
Майка Стояна продума:
- Стоене, синко Стоене,
какво ти каза вуйчо ти?
- Мале ле, стара майчице,
вуйчо на мене ми каза:
- Стоене, сестрин ми сине,
иди си глобата излежи,
ти имаш конче ранено
и имаш булче хубаво,
при мен ги залог заложи,
доде си глоба излежиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010