|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му Стоян беда бедили,голяма глоба глобили, петдедсет и пет алтъна. Петдесет има, даде ги, пет няма Стоян да даде. Чуди се Стоян и мае, какво да стори и прави да си плати глобата. Мама Стоян думаше: - Стояне, синко Стояне, да станеш, мама, да идеш у вуйчови си Чавдарови, на заем пари да искаш, по-малко да ти даде, по-много да ти помогне. Че стана Стоян, отиде у вуйчови си Чавдарови Той на вуйчо си думаше: - Вуйчо ле, вуйчо Чавдаре, мене ме глоба глобиха петдесет и пет алтъна. Петдесет имах - дадох ги. Пет не ми достигнаха. Мама ме, вуйчо, спроводи, пари на заем да дадеш. Чавдар Стояну думаше: - Стояне, сестрин сине, Стояне, вуйчово пиле, аз пари ще ти дам, ако си булка доведеш, за реем да я оставиш. Стана Стоян и отиде на голям баир Бакажик, че се извикна, провикна: - Дружина, вярна сговорна, къде сте, тука елате! Че събра Стоян дружина и у Чавдарови отиде, на вратата почука, почука и повика: - Стани ми, вуйчо, отвори, че водя булката, булката севдалийчето, за реем да го оставя. Че стана Чавдар и отвори. Стоян Чавдар думаше: - Дръпни се, вуйчо, настрана, булката във вратата да влезе, че ми е булка срамежлива. Не ми било булче хубаво, най ми било вярна дружина. Че си Чавдар хванали, почнали жив да го дерат. Чавдар Стоян думаше: - Стояне, сестрин сине, Стояне, вуйчово пиле, отидете горе в къщи, вземайте колкото щете, колкото може да носите, по много злато и сребро, само мене жив оставете, че ми е свиден живота, живота още имота! Стоян Чавдар думаше: - Не щеме злато и сребро, искаме, вуйчо, да вземеш - по-леко за носене, по-тежко за разваляне!
Тервел (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= |