* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не ходи, синко, не ходи
във тая гора зелена,
не сечи дърва сухи, че ще та фанат,
ще та фанат турските пъдари,
в Одрин ще те откарат,
на одрински паша джоап да даваш!
Не слуша Стоян мама си,
отиде в гора зелена,
насече дърва сухари.
Фанали го турски пъдаре,
в Одрина са го откарали.
Одрински паша, като го видял
и си заповед издава -
да излезнат четри тъпана
на четрите края,
да удрят и да викат мало и голямо,
на одринския площад
бе голям гяур да присъдят.
Излязло мало и голямо,
първи викат - обесети го,
други викат - застреляйти го,
трети викат - затворете го в зандани.
На одринския паша се не харесва,
току си вика и провиква:
- Ази ще си сам Стояна присъдя,
да дава триста и пет иляди карагрошове!
Триста имаше Стоян - даде,
и за пет хиляди не можаха да стигнат.
Стоян си на колене пада
и на пашата се моли:
- Пашо ле, пашо ефенди,
я ми дай, пашо ле,
три дни дома, да си ида
до моята стара майчица.
Дано е старина заделила,
на мене да даде,
на вази да се отплатя.
Пашата пуска, до тях си отиде
и на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
дано си старнина заделила,
на мене старнина да дадеш,
на турци да се отплатя.
Мама на Стоян думаше:
- Ази нямам да ти дам,
а иди във вуйчо ти Стамат чорбаджи,
от него пари да искаш,
на турци да се отплатиш!
Послуша Стоян мама си,
отиде при вуйча си.
Вуйчо си Стоян думаше:
- Пари нямам да ти дам.
Ако ми булче твое харижеш,
тогава пари ще дам.
Стоян се назад върна
и си на майка продума:
- Мамо ма, мила мамо ма,
вуйчо си пари не дава,
ами си булче иска,
булчето, още либето!
Мама Стояну продума:
- Синко Стояне, Стояне,
я влез в обори, та си биволи изкарай
и ги със зейтин намажи
и ги с чулове наметни,
па ги на пазар закарай,
от скъпо по-скъпо продай,
та на турци да се отплатиш.
Послуша Стоян мама си,
изкара брези биволи,
и ги със зейтин намаза,
от скъпо по-скъпо продаде
и се на турци отплати.
Че се назад Стоян повърна,
отиде в гора зелена,
че се на могилка покачи,
викна си Стоян, повикна,
па си дружина събра
и на дружина дума:
- Дружино вярна, сговорна,
ази ще ва заведа на гости
у вуйча Стамата!
Дружина Стоян послуша,
че са тръгнали й отишли.
Стоян си тропа и вика:
- Я ставай, вуйчо, отваряй,
че ти водя булчето,
булчето, още либето.
Вуйчо му порта отвори
и що чудо да види...
Вуйчо Стояну продума:
- Стояне, сестрим чедо,
никога, вуйно, в дома
не си дохождал,
ела да те вуйчо посрешне
с топло кафе, с бяла ракия.
Стоян със дружина навлезе,
яли, какво са пили,
Стоян си на чуйчо продума:
- Я давай, вуйчо, я давай
топа с ключови!
Вуйчо Стоян продума:
- Глава си давам, ключови не давам.
Отрязали му двата крака.
Стоян пак иска,
вуйча му пак не дава.
Па му отрязали и двете ръце.
Стоян вуйчо си пак дума:
- Я давай, вуйчо, я давай
топа с ключовите!
Вуйчо му пак не дава.
Стоян дружина продума:
- Я с вуйчо прошка ще зема!
И му главата отрязаха
и си навън излезнаха.
Стоян дружина пак дума:
- Дружино вярна, сговорна,
ази си нещо забравих,
сос вуйна прошка да зема.
И се назад повърна,
че й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010