* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Събрали ми се, събрали
кметове и чорбаджии
за беглишката кория
големи данъци да слагат.
На кому двеста и триста,
на Стоян - петдесет хиляди.
Стоян чичо си думаше:
- Чичо льо, чичо Никола,
защо ме глоба глобите,
нали сме пуста роднина?
Чичо му дума Стоян:
- Ние не те глоба глобиме
за беглишката кория,
а най те глоба глобиме,
че имаш конче хранено
и имаш булче хубаво,
дето го няма в селото.
Стоян му много докривя,
а че си вкъщи отиде
и на майка си продума:
- Заборчлях, мамо, задлъжнях,
тъкмо петдесет хиляди,
двайсет и пет имах, дадох ги,
двайсет и пет още остават,
да броя, мамо, да дължа...
Нива да продам, нямам я.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Я иди, синко, я иди
в Димотика, града голяма
там имам братец болярин,
вуйчо ти - хаджи Стамати,
от него пари поискай.
Стояна майка си послуша,
че стана Стоян, отиде,
в Димотика, града голяма,
при своя вуйчо Стамати.
Всичко му Стоян разправи -
защо го глоба глобили,
че имал конче хранено
и имал булче хубаво,
дето го няма в селото.
Като чу тез думи вуйчо му,
той на Стояна думаше:
- Парите ще ти наброя,
тъкмо петдесет хиляди,
ако си булче доведеш,
доведеш, да го заложиш,
срещу парите оставиш!
Като си борча наплатиш,
тогаз ще булче да вземеш...
Стоян се много разсърди,
че стана Стоян, отиде,
изкара руси биволи,
че ги на пазар закара
и скъпичко ги продаде.
Купи си пушка бойлия
и тънка сабя френгия,
че си дружина посъбра,
до трийсет млади момчета,
момчета като вълчета.
Че ги в гората заведе,
три месеца са стоели,
никакъв кяр са нямали.
Тогава Стоян продума:
- Момчета като вълчета,
я си в гората идете,
че по вършина донесете,
че да си моста направим,
реката да си минеме.
Момчета в гора са влезли,
че по вършина донесли,
че са си моста подпрели,
от трийсет седем минали,
че в Димотика отишли,
посреднощ са пристигнали.
Стоян на порти хлопаше,
вуйчо му се обаждаше:
- Туй време порти не отварям!
Стоян вуйчо си извика:
- Отвори, вуйчо, отключи,
ази си булче доведох,
доведох да го залагам,
срещу парите оставам.
Като чу вуйчо му Стояна,
по бели гащи изскочи
и му портите отвори.
Стоян с дружина навлезе,
той си ги вкъщи покани
и ги хубаво нахрани.
Тогава Стоян продума:
- Дружина вярна, събрана,
вземайте ръжен и дилаф,
вуйчо Стамати да горим,
да ни парите изкаже.
Той им среброто изказа,
Стоян вуйчо си думаше:
- Вуйчо ле, вуйчо Стамате,
ако сме, вуйчо, хайдути,
да не сме твойте хамали,
среброто да ти носиме...
Той им златото изказа.
Стоян си сабя извади
и на вуйчо си думаше:
- Я на ти, вуйчо, булчето!
Че му главата отряза,
а на дружина думаше:
- Вземайте, колкото можете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010