* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Заправил Колю воденица,
до воденицата - долапи,
до долапите - дараци,
на пред дараци - градина,
в градина - студен кладенец.
Нали му пари не стигат
да си воденица доправи,
да си долапи доизкара,
чуди се Колю, мае се -
отде да си пари намери.
Че стана Колю, улези,
улези в тъмни яхъри,
изведи конче хранено,
хранено, невъзсядано.
Че се на конче преметна,
че отиди Колю, Кольо льо,
в Пандъклии, село голямо,
Пандъклии, село ямболско,
при тоз ми Минчо Инджола,
Инджола - негов аратлик,
и му на порти почука,
почука, още полопа:
- Минчо льо, беним аратлик,
я си навънка излез,
нещичко ще те попитам.
Минчо навънка излези,
Колю на Минчо думаше:
- Минчо льо, беним аратлик,
заправих, Минчо, воденица,
до воденицата - долапи,
до долапите - дараци.
Нали ми пари не стигат
да си долапи отвърша,
я ми дай пари от заем,
да си воденица отвърша.
Минчо на Колю думаше:
- Кольо льо, беним аркадаш,
ще ти дам пари от заем,
ако при мене ти додиш,
две годин да аргатуваш,
оралата да оправяш
на моите, Кольо, чираци.
Колю му мъчно домъчня
и са назаде повърна.
Като из пътя вървеше,
дрямка му са додряма.
Колю от кончето си слези
и до храста полегна,
чи му са съня присъни -
някой го със глас повика:
"Я ставай, Кольо, я ставай,
взимай си, Кольо, камата
и почвай, Кольо, да копайш,
под тебе тенекия със злато."
Колю почна да копай
и си златото извади,
и си във тях отиди,
и си воденица доправи,
и си долапи отвърши.
Като ходи Колю, все пее,
все пее Колю, все свири.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010