|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му Стоян беда бедили,бедили, че го отсъдили четирсет и пет хиляди. Зарад ми нищо никакво, зарад една комшийка. Чуди се Стоян, мая се, от къде пари да вземе, борчовете да си изплати. Че дава Стоян, продава, бащини ниви, ливади и четирсет хиляди набави. Но нали пет не стигат, най-после Стоян намисли - кончето си продаде, парите да си доплати. Стояновата майчица, тя на Стоян думаше: - Не си кончето продавай, а си у вуйчо си иди, у вуйчо си Стамата, че той е богаташ, на много хора услужвал и на тебе ще услужи. Стоян си майка послуша и у вуйчови си отива, на вуйчо си думаше: - Вуйчо ле, вуйчо Стаматьо, я пет хиляди да ми услужиш? Вуйчо Стояна думаше: - Я булчето да си доведеш, ти залог да го поправиш, докат парите си върнеш. Стоян си на вуйчо думаше: - Довечера късно ще дойда, да не ме хората видят. Нали се Стояна ядоса, че от хората срамота, а и от Бога грехота. Той се у тях не върна, право в гората отиде, и си хайдути събра. У вуйчо си отива, на порти хлопа и вика: - Вуйчо ле, вуйчо Стаматьо, стани порти да ми отвориш, булчето да ми приемеш. Като им порта отвори, какво ми, холан, да види - Стоян с хайдути пред порта. Че на Стоян златото даде, а на хайдути среброто.
Ряхово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= |