* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Загладнял Стоян, заборчлял,
петдесет и пет хиляди;
петтях ги има - даде ги,
петдесет няма да даде.
Че седна Стоян да плаче,
да плаче, да се кахъри.
Мама Стояну думаше:
- Стоене, синко Стоене,
я мълчи, синко, не плачи,
не плачи, синко, не кахъри,
ти имаш уйка хаджия!
Иди се, синко, помоли,
борчове да ти изплати...
Стоян мама си не слуша,
отиде, събра юнаци,
че ги в вуйчови заведе,
че на вратата хлопаше;
като хлопаше, викаше:
- Я излез, вуйчо, на навън,
твърде ми й булче срамливо,
ръката да ти целуне!...
Вуйчо Стояна послуша,
послуша и го повярва,
че си на навън излезе.
Те са вуйча си хванали,
че го на мъки турнали,
да ги с имане насоса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010