* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Остана Нанко сираче,
със майка Нанко, без баща,
че расна Нанко, порасна,
че го майка му ожени
за едно момиче вдовишко,
вдовишко хем чорбаджийско.
Голяма сватба подигна,
че много Нанко заборчля -
петдесет и пет хиляди.
Както си сватба направи,
все ходи тъжен, кахърен,
че майка му го попита:
- Що ходиш тъжен, кахърен,
дали булче не ти е на сърце?
Тогаз й Нанко продума:
- Аз ходя тъжен, кахърен,
че много, мамо, заборчлях,
петдесет и пет хиляди.
Петтях ги, мамо, наброих,
още петдесет останаха.
- Нанко льо, сине Нанко льо,
и туй ли да те науча.
Ти имаш вуйчо хаджия,
хаджи Никола в София,
ти ще идеш, синко, при него,
ще идеш и ще му кажеш:
"Вуйчо льо, хаджи Никола,
мене ме майка проводи
малко пари да ми дадеш,
по-много да ми подариш,
че правех сватба голяма,
че много, вуйчо, заборчлях!"...
- Нанко льо, чедо сестрино,
що не си доведе булчето
за кефа да го оставиш?
Нанко му нищо не каза
и се назад повърна,
че отиде в гора зелена,
че събра Нанко юнаци,
дор седемдесет и седем,
и пак при вуйчо си отиде,
на вратата похлопа:
- Стани ми, вуйчо, отвори,
че си булчето доведох,
за кефа да го оставя.
Като се врата отвори,
вуйчо на Нанко думаше:
- Нанко льо, чедо сестрино,
аз ти го казах на шега,
а ти го наистина взема.
Нанко му глава отряза
и на другари думаше:
- Взимайте пари колко щете,
колко щете и колко можете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010