Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Задлъжнял Стоян, заборчлял,
не беше малко, ни млого,
тъкмо пендесе хиляди,
пендесе и пет хиляди.
Пендесе има, даде ги,
петтях ги няма, не даде...
Че го борчлии уловиха
и го в тъмница хвърлиха,
в тъмница, чак на дъното.
Постоя Стоян в тъмница,
постоя, малко не млого,
постоя девет години,
и никой саип не излезе,
Стояна да си извади
от тъмни, влажни тъмници.
Най-подир са се сдумали
пак неговите борчлии,
че го от тъмница извадиха
и на Стояна думаха:
- Стоене, ти наш борчлийо,
девет години станаха,
как лежиш в тъмна тъмница,
сега й десета година,
никой ти саип не излезе...
Ний те от тъмница извадихме
и ти даваме, Стоене,
пет дена мюхлет от днеска.
Мисли, Стоене, намисли,
търси, Стоене, намери,
че ни парите заплати.
Ако парите не платиш -
пак си, Стоене, в тъмница,
и още по на дъното!...
Че стана Стоян, отиде
у бащини си дворове.
Като у порти увлезе,
Стоян мама си завари -
дребни пилета хранеше,
дребно им просо даваше,
хвърляше, просо пръскаше;
млада му булка метеше,
метеше равни дворове,
и дребни сълзи ронеше.
Като Стояна видяха,
викнаха и двете да плачат,
да плачат и да нареждат.
Мама Стояна питаше:
- Стоене, синко Стоене,
защо си толкоз посърнал,
посърнал, сине, истуфинял -
очи ти, мама, хлътнали
дълбоко у главата ти;
лице ти, мама, станало
желто, блядаво, зелено?
Не би те, мама, познали,
ако не бе ни продумал!...
Стоян мами си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
като ме питаш да кажа,
правото да ти обадя,
защо съм, мамо, посърнал,
посърнал, мамо, истуфинял;
що ми са очи хлътнали
дълбоко у главата ми;
що ми е лице станало
желто, блядаво, зелено,
че не мож' да ме познаш,
ако не бях ти продумал.
Я мълчи, мамо, не плачи,
а питай мене, майно льо,
дал' ми се плаче, или не,
като е, мамо, станало -
девет години как лежа,
тази й десета година,
у пуста тъмна тъмница,
в тъмница чак на дъното,
чилешко лице не видях,
чилешки гласец не чувах...
Сега ме, мамо, извадиха
моите грозни борчлии
от тъмна грозна тъмница,
и ми дадоха, майно льо,
пет дена мюхлет - да мисля,
да мисля и да намисля,
парите да им намеря,
намеря, да им заплатя...
Ако парите не найда,
не найда да им заплатя,
пак ще ме хвърлят, майно льо,
у пуста тъмна тъмница,
в тъмница, по на дъното!...
А че се чудя и мая,
дали биволите да продам,
ил' булче залог да им дам,
да го дам, ил' да го продам!?...
Мама Стояну думаше:
- Стоене, един на мама,
и туй ли да те науча -
не си биволте продавай,
нито булчето залагай.
Най да отидеш, Стоене,
у имотната касаба -
там имаш вуйча Стамата.
Вуйчо ти й млого имотен,
вуйчо си да се помолиш,
дано те вуйчо послуша -
вуйчо ти да те приплати
със пет хиляди грошове,
че ний щем да ги изплатим...
Като му пари поискаш,
ако те вуйчо послуша,
послуша, да ти помогне,
тогаз ще видиш, Стоене,
дал' те вуйчо ти обича,
кога си нужен, неволен.
'Ко ти вуйчо ти помогне,
яко вуйча си да слушаш,
като те вуйчо научи;
'ко се вуйчо ти отрече,
отрече да ти помогне
и те в тъмница остави,
тогаз ще познаш, Стоене,
кой те е държал в тъмница
тъкмо до девет години!...
Стоян мама си послуша,
че стана, Стоян, отиде
право вуйча си Стамата.
Като на порти похлопа
и вуйчо му се обади,
на ратайкини викаше:
- Идете, порти отворете.
И ратайкини отидоха,
витите порти отвориха.
Стояна в двори введоха.
Стоян при вуйча отиде
и на вуйча си думаше:
- Добър ден, вуйчо Стамате!
Вуйчо Стояну отговори:
- Дал ти Бог добро, Стояне,
Стоене, дете сестрино;
какво те носи, Стоене,
що си тъй рано подранил?
Стоян вуйчо си думаше:
- Вуйчо льо, вуйчо Стамате,
ази си, вуйчо, заборчлях
пендесе и пет хиляди,
пендесете ги изплатих,
а петтях, вуйчо, не можах,
че ме борчлии запряха
у грозна, тъмна тъмница,
та лежах девет години,
тази й десета година.
Сега ме, вуйчо, пуснаха,
пет дена мюхлет дадоха,
да мисля и да намисля,
да търся и да намеря,
парите да им заплатя!
Ако парите не платя,
пак ще ме хвърлят, вуйчо льо,
в тъмница по на дъното.
При тебе додох, вуйчо льо,
ти да ми, вуйчо, помогнеш,
да ме от тъмница отървеш,
че ми й, вуйчо льо, додяла,
додяла и омръзнала,
че ази лека-полека,
вуйчо льо, ще ти изплащам!
Вуйчо Стоени думаше:
- Стоене, момче какино,
ти имаш булче хубаво;
'ко ми го залог заложиш,
дорде парите изплатиш -
не пет хиляди, Стоене,
десет хиляди да ти дам!...
Стоян се жалба нажали,
оброни сълзи два реда;
нищо вуйчо си не рече,
а че се назад повърна...
Като си у тях отиде,
мама Стояна посрещна,
и си Стояна запита:
- Стоене, един на мама,
помогна ли ти вуйчо ти,
помогна ли ти, или не;
защо си толкоз кахърен?
Стоян мами си думаше:
- Майно льо, стара майчице,
мене ми каза вуйчо ми:
"Стоене, момче какино,
ти имаш булче хубаво;
ако ми булче заложиш,
доде парите изплатиш -
не пет хиляди, Стоене,
десет хиляди да ти дам!..."
Че стоя Стоян, постоя,
доде петлите пропяха,
доде всичките заспаха.
Че си кончето извади,
извади, та го възседна
и си на пазар отиде,
та си кончето продаде
за пет стотини грошове,
че купи руба юнашка
и дълга пушка буйлия,
и чифте кобур пищоля,
и остра сабя френгия,
и оковани паласки.
Че събра Стоян и отбра
до седемдесе юнаци,
юнаци, като бушнаци -
все със зърдави калпаци,
а че ги Стоян поведе...
Като юнаци водеше,
тихо им Стоян думаше:
- Ой ми ви вази, юнаци,
все отбор като бушнаци,
тоз вечер, момци, ще идем
във имотната касаба,
във имотния Стамата!
Вървели, що са вървели,
до Стаматьови стигнали,
Стоян на порти похлопа,
похлопа, тихом повика:
- Я ела, вуйчо, отвори,
ази ти водя булчето,
залог да ти го оставя;
деня не дадох, вуйчо льо,
че ме й от хората срамота...
Кат' чу вуйчо му таз дума,
а че му води булчето,
скочи от меки дюшеци,
радостен порти отключи,
отключи порти, отвори.
Като портите отвори,
не си булчето увлезе,
най си юнаци влягоха -
до седемдесе юнаци,
с Стояна млада войвода...
Стоян Стамата улови,
че си Стамате внесоха,
дето й тежкото имане.
Стамат Стояну думаше:
- Стоене, момче хубаво,
Стоене, дете сестрино,
сестрино дете, какино,
вземайте, синко Стоене,
кой колко може да носи!...
Стоян вуйчо си думаше:
- Да вземат, вуйчо, юнаци,
кой колкот' може да носи,
аз тебе ще те нат'варя,
тизе мен, вуйчо, да носиш!
Тебе ти, вуйчо, досвидя
за пет хиляди грошове -
душата не ти домиля,
ами ми, вуйчо, поиска
булче си залог да ти дам,
доде парите изплатя...
А че ме, вуйчо, разплака,
разплака, вуйчо, разтъжи;
че си прежалих булчето
и стара майка старица,
и мъжка първа рожбица,
рожбица, вуйчо, мъжчана -
и е на тебе кръстена,
на твойто име Стаматчо,
та си продадох кончето,
дето го й мама гледала,
гледала, и отгледала,
доде бях, вуйчо, в тъмница!
Стоян вуйча си нат'вари,
колкото може да носи,
жълтици, все ирмилици
и на вуйча си думаше:
- Като от тука потеглим,
да мислим, вуйчо Стамате,
че във тази нощ ще стигнем
на връх на Стара планина,
на хайдушката поляна...
Че подбра Стоян вуйча си,
все напреде му да върви,
а че го Стоян изкара
на връх на Стара планина,
на хайдушката поляна.
Стоян юнаци думаше:
- Юнаци, отбор юнаци,
все със зърдави калпаци,
я побързайте, юнаци,
скоро самаря свалете
от мойто старо магаре
и му товара изтварете
да се хубаво отъркаля!...
Юнаци мене разбраха,
снеха парите от него,
и му главата отрязаха...
Нека се помни и приказва,
кой иска булче на залог,
че таквази му е платата!...

 


Поликраище, Горнооряховско; зап. И. Бъзунков (сп. Труд (Велико Търново), год. ІІІ, 1890, кн. VІІІ-ІХ, с. 1032); саип, т. - поръчител, гарант; мюхлет, т. - срок, време.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010