|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му Мама си Петра зажени,зажени и загоди, а няма пари от къде да вземе, сватбата да си изкара. Петър на мама си думаше: - Да се провали баща ми, дето е давал, продавал, нищо не ни е оставил, освен борчове големи! Мама на Петра продума: - Да станеш, сине, да идеш в Ловеча града голяма, да питаш, да разпитваш, вуйчо си да намериш, от вуйчо си пари да вземеш, сватбата да изкараме... Че стана Петър, отиде, вуйчо си Стамата изнамери, на вуйчо си продума: - Вуйчо ле, вуйчо Стамате, мене ме мама пратила назаем пари да искам, сватбата да изкараме. Като му за пари поменал, Стамат му отговорил: - Петре ле, чедо сестрино, от хората, холан, бре, чувам, че имаш булка хубава. Я иди я, Петре, доведи, булката в залог заложи, докато парите изплатиш. Петър вуйка си отвръща: - Вярно е че имам булка хубава, че не я слънце виждало, нито слънцето, нито месеца. Ще ти я доведа къмто полунощ. Петър се жалба нажали и кат при мама си отиде, на мама си думаше: - Да се провалиш, мамо, дет ме при вуйчо проводи. Кат му за пари поменах, булката ми за залог поиска. Мама на Петра пак дума: - Да станеш, сине, да идеш надолу, холан, из село, да събереш, сине, отбереш все отбор млади юнаци, във Ловеч града да идеш, вуйча си глава отрежеш! Че стана Петър, отиде, та събра и отбра двайсе млади юнака. На Стамат порти похлопа, Стамат се от вътре обожда: - Кой на порти, бе, хлопа, сега е черна полунощ, сега се порти не отварят. Петър от порти продума: - Я излез, вуйчо, на порти, че аз ти водя булката, булката, хубавицата. Като си зачу тез думи, бързо портата отваря и си ръката подава, булката да си поеме. Де гиди, млади юнаци, те си Стамата хванаха, назад му ръце вързаха и на Стамата думали: - Я казвай, холам, Стамате, де ти са пари безбройни, дет ги залог залагаш, със млади булки разсипваш? Стамат юнаци поведе, та ги в мазата заведе. - Ето ви пари безбройни, вземайте кой колкото може да носи, само ме жив оставете. Де гиди, гладни юнаци, вземали кой колкото може да носи, и всичките пари вземали, и му главата отрезли, и го в реката хвърлили.
Побит камък, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= |