|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му Тодор си сватба заправи,до сред си сватба караше, парите му не достигат, сватбата да си изкара. Тодор мама си дума: - Майко ле, стара майчице, та тъй ли, майко, нямахте пари да изкарате? Мама Тодор думаше: - Как, мама, да нямахме - баща ти беше болярин, но легна болен, заболя. Всичкото имане продадохме, и пак се майка, той помина. Слушай мама си, Тодоре - ти имаш вуйчо богаташ, иди, мама, при него, и му пари поискай, сватбата да си изкараш. Тодор мама си послуша и при вуйчо си отиде. Тодор вуйчо си дума: - Сватба съм, вуйчо, захванал, мама ме при тебе изпрати - имал си пари базкрайни, на мен от тях да дадеш, сватба да си доиздокарам. Вуйчо на Тодор думаше: - Ще ти дам пари, Тодоре, но чува се дума от хората - имал си булче хубаво. Ако го, Тодоре, заложиш докат' парите повърнеш, на тебе пари аз ще дам. Тодор му жалба дожаля и на вуйча си дума: - Хубаво ми е булчето - вярно е, но нощем ще ти го доведа, защото денем на слънце не излиза. Връща се Тодор във къщи и на майка си разправя. Майка на Тодор думаше: - Щом е така - лесна е тази работа. Я слез долу в мазата - баща ти беше комита, долу има чифте пищови. Иди си, майка, в Балкана, с кавал, майка, засвири, събери млади юнаци. На юнаци, мама, разкажи, какъв е богаташ вуйчо ти. През нощта у тях идете, парите си тъй да даде. Тодор си в Балкана излиза, сбира отбор юнаци, през нощта ги повежда и на вуйчови порти похлопват: - Ела ми, вуйчо, отвори, булче ти, вуйчо, водя. Много се вуйчо му зарадва и си на порти отива. Като си порти отваря, всичките вътре нахлуват. Жив са вуйчо му хванали и са го заразпитвали: - Казвай, къде са парите? Той се на момчета молеше: - Ето ви, момчета, парите, вземете кой колкото може да носи, само ме жив оставете. Но Тодор нищо не забравя. Кат' са парите взели, той на вуйча си глава отрязва, в дисаги я поставя и назад се повръща. Кат' при мама си отива, тя си Тодора запита: - Какво ти даде вуйчо ти? Тодор мама си дума: - Всичко ми, мале, той даде, иди в дисаги погледни. Тя си в дисаги поглежда, на брат си главата там вижда и от сърце жално заплака. Но за да не разбере Тодор, тя се засмива и на Тодора думаше: - Така му се пада на вуйчо ти, хайде си сега сватба изкарай!
Писанец, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= |