* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Тръгнали ми са, тръгнали,
кметове, още бирници,
големи глоби да турят,
кому по двеста, по триста,
а на млад Стоян - хиляда.
Стоян си дума, продума:
- Брей Ви вази, кметове,
кметове, още бирници,
какво ви сторих, направих,
че ме глоба глобихте,
такава глоба голяма?
- Ние те, Стояне, глобихме,
че имаш булче хубаво,
че имаш конче хранено.
Стоян си нищо не рече,
право у тях си отиде
и на майка си продума:
- Учи, мамо, научи,
как да си глоба изплатя!
Майка му дума, продума:
- Стояне, синко мил мамин,
ти имаш вуйчо богат
в града в Димотика,
при него, синко, да идеш,
той ще ти, синко, помогне,
глобата да си изплатиш.
Че стана Стоян, отиде
в Димотика - града голяма
и на вуйча си дума, продума:
- Я дай ми, вуйчо, я дай ми,
глобата да си изплатя.
Вуйчо му дума:
- Стояне, чул съм, разбрал съм,
че имаш булче хубаво.
Булчето да си доведеш,
доведеш, да го заложиш,
тогава пари ще вземеш.
Де гиди, Стоян, Стояне,
посъбра Стоян дружина,
че ги заведе, поведе,
към вуйчови вратници.
Кога е било посреднощ,
Стоян на порти похлопа,
похлопа Стоян, повика:
- Я излез, вуйчо, я излез,
булче за залог да вземеш!
Кога вуйчо му излезе,
те му ръцете вързали,
насред гора завели,
там му главата отсекли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010