* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Тръгнали ми са, тръгнали
кметове, още бирници,
големи глоби да слагат -
кому по двеста, по триста,
а на млад Стоян хиляда.
Стоян си дума, продума:
- Брей, ой ви вази, кметове,
кметове, още бирници,
какво ви сторих, направих,
че ме глоба глобихте,
такава глоба голяма?
- Ние те, Стояне, глобихме,
че имаш булче хубаво,
че имаш конче хранено.
Стоян си нищо не рече,
право у тях си отдие
и на майка си продума:
- Учи ме, мамо, научи,
как да си глоба изплатя?
Майка му дума, продума:
- Стояне, синко мил мамин,
ти имаш вуйчо богаташ,
в града в Димогина.
При него, синко, ще идеш,
той ще ти, синко, помогне,
глобата си да изплатиш.
Че стана Стоян, отиде,
в Димогина града голема
и на вуйчо си продума:
- Я дай ми, вуйчо, я дай ми,
глобата си да изплатя.
Вуйчо му дума Стояне:
- Чул съм, разбрал съм,
че имаш булче хубаво,
булче да си доведеш,
доведеш да го заложиш -
тогава пари ще вземеш.
Дей гиди, Стояне, Стояне.
Посъбра Стоян дружина,
че я поведе, заведе
към вуйчови си вратници.
Кога е било посреднощ
Стоян си на порти похлопа,
похлопа Стоян, повика:
- Я излез, вуйчо, излез,
булче за залог да вземеш.
Кога му вуйчо излезе,
те му ръце вързали,
насред гора завели,
та му главата отсекли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010