* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Стоян майка си продума:
- Мали мо, стара майчице,
че тъй ли нямаше, мале мо,
баща ми от нищо да остави?
Стояновата майчица,
тя на Стояна продума:
- Ах, как да нямаше баща ти!
Той беше, синко, болярин,
болярин, баш чорбаджия,
че легна, синко, той болен,
че лежа, синко, че боля,
че дава, още й продава,
илачи да му намерим,
от болест да го отървем.
И всичко той изпродаде -
чак тогаз, синко, почина
и борчове тези остави...
Я слушай, синко, я слушай,
мама какво ще да ти каже.
Ти имаш вуйчо във Ловеч
и той е първи богаташ.
Да идеш, синко, при него,
пари със ресим да вземеш,
борчове да си изплатиш
и сватба да си направиш.
Че стана Стоян, отиде,
и на вуйча си думаше:
- Вуйчо бе, вуйчо Стамате,
мама ме при теб изпрати,
пари със ресим да дадеш,
борчове да си изплатя
и сватба да си направя.
Вуйчо му на Стоян думаше:
- Стоене, чедо сестрино,
язи съм чувал за тебе,
че имаш булка хубава.
Булката ще ми доведеш -
тогаз ще ти пари наброя.
Стоян е умен, разумен,
той на вуйча си продума:
- Тъй вярно е, хубавица е -
нея я слънце не вижда,
нито пък месечинка.
Ти бодър вуйчо да седиш,
посред нощ ще я доведа.
Че стана Стоян, отиде
и на майка си продума:
- Кръвта му, майко, ще изпия!
Посъбра Стоян, посъбра
дор седем млади момчета
и при вуйчо си отиде,
и му си кротко продума:
- Я стани, вуйчо Стамате,
язи ти булка доведох.
Вуйчо му се от сън събуди,
с едната ръка вратата отваря,
с другата - за булка посяга.
Че го Стоян за ръка улови,
че го навънка извлече:
- Я давай, вуйчо, златото,
главата ще ти отрежем!
Вуйчо му на Стоян думаше:
- Стоене, чедо сестрино,
златото, холам, ви давам,
сал мене жив оставете.
Че слезе долу в мазите,
по шепа злато им даде.
Стоян на другари посмигна
и пак му главата отрязаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010