* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Заборчлял, Пенчо, задлъжнял,
петдесет и пет хиляди,
петдесет има - даде ги,
а петтях нямал да даде.
Пенчо мама си думаше:
- Мале, мила мале мо,
заборчлях, мале, задлъжнях,
петдесет и пет хиляди,
петдесет имах - дадох ги,
а петтях нямам да дам.
Пенчовата майка
тя си на Пенчо думаше:
- Пенчо ле, сино Пенчо ле,
ти имаш вуйчо богаташ,
ти при него ще идеш
и на вуйчо си ще кажеш:
"Задлъжнях, вуйчо, заборчлях,
петдесет и пет хиляди,
петдесет имах - дадох ги,
петтях нямам да дам,
при тебе, вуйчо, да дойда,
да дойда, да ми помогнеш,
да си парите изплатя!"
Вуйчо си Пенчо думаше:
- Аз ще ти, вуйчо, помогна,
ама си булче доведи,
тука при мене да седи,
заложник да я оставиш,
докато си парите изплатиш.
Пенчо си нищо не каза,
той навънка излезе,
и в тях си той не отиде,
добри юнаци посъбра,
и у вуйчови ги заведе,
и на вуйчо си повика:
- Стани ми, вуйчо, отвори,
и ми булчето приеми.
Вуйчо му врати отвори,
Пенчо му глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010