* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Зажени ми се млад Стоян,
че му парите не стигат,
сватбата да си направи.
Мама на Стоян продума:
- Стояне, чедо Стояне,
ти имаш вуйчо богаташ,
във вуйчови си да идеш,
пари на заем поискай.
Той ще ти даде, Стояне!
Стоян във вуйчови си отиде
и на вуйчо си продума:
- Вуйчо ле, вуйчо Стамате,
знаеш ли, вуйчо, що дойдох?
Аз се, вуйчо, ожених,
на сватба да те поканя,
ала ми парите не стигат,
на заем, вуйчо, да дадеш,
да си сватбата направим.
Стамат на Стоян думаше:
- Добре си, Стояне, намислил.
Пари на заем ще ти дам,
колкото, Стояне, поискаш,
но ще си булче доведеш,
у мене да поседи,
и да ми, Стояне, послугува,
дорде ми пари изплатиш!
Нищо си Стоян не каза,
но се много ядоса,
и на вуйчо си продума:
- Аз ще си булче доведа,
но ми е булче срамливо.
Среднощ, вуйчо, ще дойдем,
като си, вуйчо, повикам,
парите ще ми изнесеш
и ще ми булче поемеш.
Стоян във гори отиде,
събра вярна дружина
и във вуйчови си отиде.
На порти чука и вика:
- Вуйчо ле, вуйчо Стамате,
излез ми булче поеми!
Стамат се много зарадва,
по долни дрехи излезе.
С една ръка пари подава,
с друга булче поема.
Стоян вуйча си хвана,
че му главата отряза,
и на вуйчо си продума:
- Боли ли, вуйчо, смъди ли?
И мен ме, вуйчо, тъй боля,
тъй боля, вуйчо, тъй смъдя,
като ми булче поиска,
булчето да ти доведа,
при тебе, вуйчо, да седи,
дорде ти пари изплатя!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010