* * *

Вуйчо-лихвар иска в залог булчето му

Останал Кольо сираче,
без баща Кольо, със майка.
Твърде мънчко сираче,
мъничко на пет години.
Чуди се майка му, мая се,
откъде пари да вземе,
как да си Кольо порасти.
Най-после тя намисли -
на хората зимата да преде,
да преде и да тъче;
през лятото да копай и да жъне
и пак си пари вземела,
и пак си Коля порастила.
Кольо си училище изкарала
и после войник отиде.
Като си служба изкара
и се у тях завърна,
нали е Кольо хубавец -
момите Кольо харесват,
харесват и го молят,
да го вземат да се женят.
Кольо на майка си думаше:
- Момите мене харесват,
харесват и ме любят.
Аз ще се се, мамо, оженя!
И майка ми се зарадва,
зарадва и му каза:
- Голяма сватба ще направим,
калесай, Кольо, калесай,
бащините си другари,
майчините си родове.
Както си Кольо калеса
и тъй са всички отишле.
Три дена яли и пили,
докат си сватба изкарат.
Кат си сватба изкараха,
всички си хора отидоха.
Кольо по двори ходеше,
кахърен, Кольо жаловен.
Че го майка му запита:
- Кольо ле, синко, Кольо ле,
защо си, синко, кахърен?
Дали ти ази натегнах,
или не ти й булче по сърце?
Кольо на майка си думаше:
- Мамо ле, мила мамо ли,
като ме питаш да кажа.
Не си ми ти натегнала,
булче ми твърде хубаво.
Заборчлях, майко, задлъжнях,
чудя се майко, маям се,
откъде пари да взема,
да си борчове изплатя...
Мама на Коля думаше:
- Не мисли, синко, не мисли,
ти имаш вуйчо болярин,
ти иди, синко, при него
назаем пари да искаш.
Кольо майка си послуша,
на чемшир порта похлопа,
на име вуйчо извика.
Вуйчо му на пътя излезе,
чемшир си порта отвори
и на Коля викаше:
- Какво има, сестрино чедо?
Кольо на вуйчо си думаше:
- Мене ме мама изпрати
на заем пари да искам,
да си борчове изплатя.
Вуйчо на Коля думаше
- Аз ще ти пари начета,
ако си булчето доведеш,
булчето, Кольо, триднешно!
Докат си пари върнеш -
булчето у дома да седи.
Кат зачу Кольо тез думи
много се Кольо ядоса.
Той си у тях отиде,
в тъмни яхъри влезе
и си биволи изкара.
Че ги на панаир закара,
закара и ги продаде,
и на другари той каза,
че си борчове разплатил
и му още пари останали.
Другари си той почерпи
и у вуйчо си отиде.
На чемшир порта похлопа,
на име си вуйчо извика:
- Излез, вуйчо, булче ти водя!
Вуйчо му, кат зачул тез думи,
на порти той е излязъл,
булчето да си поеме.
Кат се пората отваря
всички вуйчо му хванали,
отвън селото извели
и му главата отрязали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010